ПАЛЕОЛИТ (Старокаменна епоха)

5-4 млн.
г.пр.Хр.

В Източна и Южна Африка живеел Австралопитекът - първото човекоподобно същество, което започнало да слиза от дърветата.

1,8 млн.
г.пр.Хр.

Видът „Изправен човек" живеел на открито в групи от по няколко семейства. Прехранвал се с плодове, корени и с месото на убити при колективен лов животни.

1,4 млн.
г.пр.Хр.

В пещерата Козарника, Белоградчишко са открити най-древните сви­детелства за мислене чрез символи.

1 млн.- 100 хил. г. пр.Хр.

Видът „Изправен човек" живеел на открито в групи от по няколко семейства. Прехранвал се с плодове, корени и с месото на убити при колективен лов животни, усвоил огъня.

100 000 г.
пр.Хр.

Оформил се видът неандерталец, който обитавал пещери, но започнал да изгражда и жи­лища от клони или кости на мамут, погребвал своите мърт­ви. Той бил първото човешко същество,  което променяло природния свят и го устройвало спрямо собствените си потребности.

50-40 000 г.пр.Хр

Появил се прекият праро­дител на съвременния човек Хомо сапиенс, наричан още кроманьонец. който превъзхождал предшествениците си с разум и интелект. Той пръв потърсил начин да общува и започнал да говори.Опитомено било първото животно - кучето. Из­работвал сечива от кремък, дре­хи от кожа, украшения. Открил лъка и стрелата. Правел ста­туетки, рисувал по стените на пещерите.

НЕОЛИТ (новокаменна епоха)

ІХ-V хил.пр.Хр.

Хората започнали да отглеждат растения, да опитомяват животни, да строят жилища (появили се селищата), да изработват керамични съдове, да тъкат дрехи. Появили се занаятчии, които разменяли своите продукти срещу произведеното от земеделците и животновъдите. Развила се търго­вията. Преходът от лов м събирателство към земеделие и скотовъдство, който настъпил през ІХ-VІІ хил. пр.Хр., се означава с термина „неолитна революция".
В различните райони епохата на неолита настъпва по различно време. Първи извършили прехода към усядане и обработване на земята жителите на Близкия изток и Североизточна Африка - т.нар. Плодороден полумесец (IX хил. пр.Хр.). На Балканския полуостров неолитът обхваща VІ-началото на V хил. пр.Хр.

ХАЛКОЛИТ (енеолит, камено-медна епоха)

Края на V – нач. на ІІІ хил.пр.Хр.

Хората открили металургията на медта и златото. Използването на метала позволило на хората да произвеждат по-усъвършенствани сечива и оръжия. Натрупали се излишъци, които довели до появата на йерархия в обществото.

Ок. 4500 г.пр.Хр.

Хората от Варненската ци­вилизация познавали медната металургия. Обществата, оби­тавали Западното Причерноморие с района на Варненските езера, достигнали висока степен на развитие. Доказателство за това са находките от Варнен­ския халколитен некропол.

ДРЕВНА ЕЛАДА

VІІІ-ХV в.пр.Хр.

Жителите на о. Тера (дн. Санторини) – минойците („първите европейци”) създали блестяща култура. Те били равнопоставени в обществено-политическо и стопанско отноше­ние. Градът бил изоставен поради изригването на вулкан в средата на XVII в. пр.Хр. На о. Крит съществували няколко дворцови комплекса. Сто­панският, политическият и религиозният живот били централизирани около царя. Критското общество не било военизирано. Най-внушителен паметник е дворецът в Кносос (открит от сър Артър Евънс), известен с името Лабиринт. Критяните имали писменост, линейно писмо А, което все още не е разчетено.

Нач. на ІІ хил.пр.Хр.

Започнало разселването на ахейците („първите гърци”). Те също се управлявали от царе. До XV в. пр.Хр. издигнали свои укрепени градове (Микена, Тиринт, Пилос) и завладели о. Крит. Ахейците създали линейно писмо Б, което е разчетено на базата на старогръцкия език. Това ги доказва като първото сигурно гръцко население.

ХІІІ в.пр.Хр.

Град Троя контролирал пътя към богатствата на Мала Азия. Ахейска Гърция се стремяла към налагането си в района, което предизвикало избух­ването на Троянската война. Десетгодишният изтощителен военен кон­фликт (ок. 1275-1265 г. пр.Хр.) довел ахейското общество до упадък.

Нач.на ХІІІ в.пр.Хр.

От североизточните земи на Елада започнало разселване на дорийски племена. Те донесли със себе си металургията на желязото. От сливането на ахейци и дорийци се родила елинската народност.

ХІ-ІХ в.пр.Хр.

Настъпил периодът „тъмни векове", когато земите на богатата ахейс­ка цивилизация били обхванати от всеобща бедност. Част от ахейците се заселили по егейските острови и егейското крайбрежие на Мала Азия. Така „раждането на Елада" през този период се случило на двата бряга на Егейс-ко море и островите между тях. Появили се и тежковъоръжените пехо­тинци - хоплитите.

Религия

Елините вярвали в много богове (Зевс, Хера, Атина, Аполон и др.). Очаквали тяхната закрила и се опит­вали да получат предсказания за бъдещето си. Вземали най-важните си решения след допитване до тях. Най-голямото прорицалище се намирало в Делфи. Те почитали и герои заради извършваните от тях изключителни подвизи (Херакъл, Язон, Прометей и др.). Благоволението на боговете измолвали с молитви, приношения, възлияния. Издигали им храмове. В тяхна чест организирали музикални и театрални състезания и спортни надпревари - олимпийски игри (първите са проведени през 776 г. пр.Хр.- Година първа за гърците),състезания по време на Панатенеите. Олимпийските игри сближавали гърците от всички полиси.

VІІІ-VІІ в.пр.Хр.

Оформила се нова държавна организация - полис. Полисът бил общ­ност на свободни хора, граждани, със самостоятелно управление. Граж­дани били пълнолетните свободни мъже, които притежавали земя в полиса и били родени от граждани. Управлението се наричало политика.

VІІІ-VІ в.пр.Хр.

В началото на VIII в. пр.Хр. липсата на доста­тъчно земя подтикнала част от елините да по­търси благополучие другаде. Започнала Великата гръцка колонизация, която обхванала бреговете на   Бяло,  Черно  и   Средиземно   море. Градовете, от които били изселниците, се наричали метрополия, а новооснованите градове - колония. Гръцките колонии   допринесли   за   налагане   на  елинското културно Влияние. Колонизацията изиграла важна роля за развитието на търгобията и занаятите и за самочувствието на древните елини.

VІ-V в.пр.Хр.

Сред гръцките полиси особено място заемали Спарта и Атина. Те се превърнали волицетврение на двете лица на елинския сбят - управлението на олигархията и на демократичното управление. Тъй като техният идеал за човека бил различен, различни били и възпитанието, иобразованието на техните деца. За спартанците това бил смелият и опитен воин, а за атиняните - образованият чобек, участбащ в управлението на полиса.
Спарта представлявала общност от пет селища, свързани помежду им, незащитени от крепостна стена. Населението се разделяло на граждани (спартиати), периеки и илоти. Управлението на полиса било олигархичес­ко. Политическите решения се вземали от герузията. Двама наследствени царе командвали армията по време на война, но в мирно време властта им била незначителна. Спартанците имали силна войска, от която се бояла цяла Елада.
В полиса Атина се оформил и наложил нов за древността политически режим - пряката демокрация. Той се опирал на равенството на гражданите пред закона и на възможността всеки един от тях да участва активно във властта. Атинската демокрация се отнасяла само за гражданите - мъже. Тя не включвала жените, чужденците и робите. Най-важните решения взе­мала еклесията. Най-прочутият атински управник от това време бил Перикъл. Атина се издигнала като пръв политически, икономически и културен център на древна Елада.

V в.пр.Хр.

Елините се противопоставили на нашествията на персите в двете Гръко-персийски войни. Те победили в битките при Маратон (490 г. пр.Хр.) и при Саламин (480 г. пр.Хр.), пре­живели битката при Термопилите (480 г. пр.Хр.), разрушаването на Атина, изградили силен Атинско-делоски морски съюз. Персия престанала да бъде заплаха за елинския свят.
Съперничеството между двата мощни полиса - Спарта и Атина, довело до военен конфликт. През 431 -404 г. пр.Хр. се водила Пелопонеската война. Победителят Спарта не бил в състояние да се наложи над останалите полиси. Изтощените елински градове не успели да се противопоставят на новите сили, които се домогвали към надмощие в региона.

Наследство

Елада била родината на философията. Тя ни завещала обяснението на съществуващите и днес форми и начини на управление, а Платон и Аристотел разбили представите си за „идеална­та държава". И до днес организираме Олимпийски игри - общоелинските игри, по които древните гърци отчитали времето. Елада била родина и на театъра, и на основните литературни родове -драмата и комедията. Тя ни е завещала и ре­дица шедьоври - доказателство за таланта на елинските архитекти, строители и скулптори.
Древна Елада създала огром­но културно богатство в различни области: наука, изкуство, лите­ратура, архитектура, скулптура, керамика. Елините издигнали идеала за красотата и хармонията и за пропорциите на човешкото тяло. Техен принос е и създава­нето на театъра. Те дали на чове­чеството поета Омир, историка Херодот, драматурзите Есхил и Софокъл, философа Сократ, математика Питагор.

ДРЕВНА ТРАКИЯ

Кр.на VІ в.пр.Хр.

Създаване на Одриското царство от Терес

383-359 г.пр.Хр.

Управлението на Котис І; могъщество на Одриското царство

341 г.пр.Хр.

Македонското царство завладява Тракия

45 г.пр.Хр.

Рим завладява окончателно Тракия

Религия и култура

Траките били първият народ, живял по нашите земи, чието име узнаваме от древногръците автори. В античния свят те се славели като отлични и храби войни, опитни металурзи, производители на вино и талантливи музиканти. Царете им били известни с богатсвата си. Траките вярвали в безсмъртието, постигнато чрез самоусъвършенстване.

Александър Македонски и епохата на елинизма

337 г. пр. Хр.

 Филип ІІ Македонски подчинява Елада след битката при Херонея

336-323 г.пр.Хр.

Управление на Александър ІІІ Македонски (Александър Велики)

336-30 г.пр.Хр.

Епоха на елинизма

Царски период (753-509 г.пр.Хр.)

753 г.пр.Хр.

Рим бил основан през от латините (оцелелите жители на Троя, които били предвождани от Еней). Те заселили седемте хълма край р. Тмбър в областта Лациум. Ромул - основателят на Рим, бил и неговият първи цар.

От края на VІІ в. до 509 г.пр.Хр.

Градът бил управляван от етруски царе. Етруските изградили висока цивилизация и предали част от своите знания и вярвания на латините и римляните. Още през царския период Сенатът одобря­вал всички важни решения относно Рим.

Римската република (509-27 г.пр.Хр.)

509 г.пр.Хр.

Римските граждани прогонили тираничния  цар Тарквиний  Горди, с което бил сложен край на царския период. Настъпило времето на Рим­ската република. Управлението й  било разделено между събранията на римляните, Сената и магистратите: консули, претори, цен­зори, едили, народни трибуни. Всички длъжности били колективни, срочни и избираеми. Единствената длъжност, изпълнявана от един човек, била тази на диктатора, на когото давали цялата власт при голяма опасност.
Само свободните мъже патриции и плебеи, обединени в събрания, гла­сували законите и избирали магистрати. Но плебеите трябвало да водят двувековни борби за правото да ползват държавна земя, да бъдат избирани на държавни длъжности (магистратури) и за отмяна на дълговото робство.

494 г.пр.Хр.

Създадена била магистратурата на плебейските трибуни, които имали право на вето върху решения, насочени срещу интересите на плебеите.

451 г. пр.Хр.

Издадени били Законите на 12-те таблици.

V-ІІ в.пр.Хр.

Рим се превърнал в госпо­дар на Средиземноморието. Първо наложил властта си над Италия. Последвал близо 100-годишен двубой с Картаген. Въпреки, че картагенците имали изключителен военачалник като Ханибал,след три войни техният град бил сринат до основи. Римските завое­вания продължили на изток, като Македония, Елада и Пергам станали римски провинции. Градовете в Италия били обединени в съюз, начело с Рим, а покорените извън него земи били превърнати в провинции.

І в.пр.Хр.

За да получат властта, победоносните римски военачалници използ­вали армията за политически цели и започнали граждански войни. В началото на века римският военачалник Сула обсадил с легионите си Рим и сенатът бил принуден да го обяви за диктатор за неограничено време.
В средата на века срещу Сената се обединили Помпей, Цезар и Крас (първият триумвират). Победата на Юлий Цезар във войната срещу Помпей му проправила пътя към пожизнен диктатор. Той въвел мир и ред в държавата, но бил убит през 44 г. пр.Хр.

РИМСКАТА ИМПЕРИЯ (27 г.пр.Хр. – 476 г.)

27г.пр.Хр. – 14г.

Цезар бил наследен от своя племенник Октавиан Август, който сложил край на гражданските войни. Той наложил нов политически режим - принципат или ранна империя. Сенатът и институциите от времето на републи­ката се запазили, но на практика всичко зависело от един човек - императора. При Август провинциите живели в мир и в стопан­ски подем, а римската култура изживяла „златен век".

14 г. – нач. на ІІІ в.

В управлението се сменили четири императорски династии:
    -Юлиево-Клавдиева (някои от императорите се прочули с безрасъдно управление – Калигула, Нерон);
     -Флавии;
     -Антонини („Златният век”, когато империята достигнала до невиждани размери, стопанството процъфтявало, а императорите управлявали в съгласие със Сената);
      -Севери.

І в. – нач. на ІІ в.

На Балканите последователно били организирани римските провин­ции Мизия (15 г.), Тракия (45 г.) и Дакия (106 г.).

Вт. пол. на ІІІ в.

Империята преживяла криза, която била преодоляна чрез реформите на император Диоклециан {284-305 г.). Той разделил империята на Западна и Източна част за по-добра защита срещу варварските нашествия и въвел тетрархията, („управление на четирима"). С това се поставило началото на късната империя (доминат), когато илюзията, че нещо зависи от Сената и другите институции е прекратена.

ІV в.

Император Константин обявил през 313 г. хрис­тиянството за равноправна на останалите религии, а през 394 г. император Теодосий I го наложил като единствена официална религия в държавата.
През 330 г. император Константин установил столицата си в град Бизантион на брега на Босфора. Новата столица на Римската империя получила името Константинопол и била тържествено осветена.
През 395 г. император Теодосий I разделил окончателно империята на Западна и Източна.

476 г.

Притиснати от хуните, германските племена нахлули в пределите на Западната империя, която престанала да съществува през 476 г.
Източ­ната Римска империя продължила да съществува под името Византия.

Римското общество – религия и култура

Свободни и роби, знатни и безправни, бедни и богати

От началото до края на римската държава съществувало разделението между свободни и роби. Римляните приемали робството за нещо естествено и необходимо. За тях робът не бил човек, а вещ. Но делението между свободните хора в римското общество преживяло дина­мично развитие. В началото свободните се отличавали по потекло и политически права (патриции и плебеи). Близо 200 години продължила борбата на плебеите с патрициите, която завършила с пълното им политическо изравняване. Римското общество започнало да се дели на богати и бедни (патрони и кли­енти). Но пълното изравняване на Римската империя в политическо отношение настъпило с едикта на Каракала от 212 г., с който всич­ки жители на империята получили римско гражданство.

Римската религия

    Римляните били политеисти. Но вярванията им постоянно се променяли под влияние на връзките с други народи - първо се слели с тези на етруските, по-късно с елинските и източни религии. По време на империята бил развит и култът към императора.
    Техният духовен свят бил объркан от една нова религия, която се появила през I в. в Палестина с проповедите на Иисус Христос - християнската.
     Новата религия получила голямо разпространение, защото християните не правели разлика между хората, заради големите територии на Рим и др.
     Императорите преследвали християните заради отказът им да участват в култа към императора, непочитането на римските богове, тайните събирания, общественото мнение.
      Но за четири века християнството обхванало Римската империя и било обявено за равноправна, а след това за официална религия.

Наследството на Рим

Римският гений се проявил в областта на правото, военната организация, администра­цията, инженерното изкуство. Той оставил в наследство строежи като акведуктите, прочутите римски пътища, Колизеума, инсулите, термите и, разбира се, Вечния град - Рим. Рим завещал на света латинския език, християнската религия и идеята за общество, в което личните права на човека и неговата собственост са защитени от закона.