СОУ "Методий Драгинов"

1990-1991 учебна година

Отново пак е есен. Звъни училищното звънче. Тази учебна година  започва с нови промени. С телекс от Министерството на народната просвета бе съобщено, че се въвежда още от първия учебен ден обръщението „господин“ и „госпожа“, вместо досегашното „другарю“. Във всички училища се правят промени в съдържанието и организацията на УВР от I  до XI клас по указание от Министерството, премахва се Димитровската пионерска организация по училища, призовава се към пълна деполитизация на обучението, обръща се внимание на демократизирането и хуманизирането на учебно-възпитателния процес.
                А за учениците недостигат учебници и учебни помагала. Препоръчва се всеки да се снабдява както може, указанията от горе са да се пише както мое и каквото се намери, та дори и на листове. Сега за всеки става ясно, че кризата застрашително навлиза и в училищата. Нов член в колектива е новоназначената госпожица Йорданка Петкова Карова – втори заместник-директор (на мястото на излезлия в пенсия Леонид Бахчевански).
                8.10.1990 г. – съгласно решението на ВНС, досегашните органи на местно управление се разпускат и се избират нови с представители, предложени от различни партии и движения. В село Драгиново Временната кметска управа е в състав:

  1. Емил Евтим. Алендаров – от БЗНС – председател,
  2. Бранимир Манушев – от СДС – зам-председател,
  3. Альоша Юруков – от ДПС – секретар,
  4. Милош Ц. Баръмов – от БСП,
  5. Ясен Чикеров – безпартиен – член.

6.11.1990г. учителите се присъединиха към националния синдикален съюз и обявиха символична стачка. От сутринта всички бяха закичени с трикольорни лентички – символи на стачното движение. Наши конкретни искания са: парно отопление, подобряване на материално-техническата база и увеличаване на заплатите.
Настъпи силно застудяване- температурата се понижи до минус 25 градуса по Со. за учениците от Велинградска община се даде „дървена“ ваканция и дните от 30.01 до 11.02.1991г. бяха неучебни за нашето училище.
В България стават много бързи административни и политически промени. От 01.02.1991г. е съставено новото правителство на Димитър Попов. Заедно с това настъпва зашеметяващо покачване на цените: хляб от 30 стотинки на 3 лева, т.е. 10 пъти, сапун за пране от 15 ст. На 2 лв. и 50 ст. = 16 пъти, олио – 12 пъти, сол средно 60 пъти, транспорт 10-15 пъти. Въпреки високите цени, стоки от първа необходимост липсват, опашките по магазините не намаляват. Драгиновци предварително чакат да се отворят магазините, без да знаят какво ще се докара, за да си купят, независимо какво. Сиромашко време! А спекули, кражби и престъпления се ширят из страната. Безработицата добива небивали размери, производството спада. Неспокойни дни! Дим. Попов призовава: „За бога, не купувайте!“ А боси ли да ходим, голи и ненахранени? – питат хората. На 20.02. радиото съобщава: „длъжни сме да оцелеем!“ А как? Заплати – ниски, цени – високи, безработица – колко щеш. Кой ще оцелее? „Пътят към Европа минава през Америка“ – заявяват във ВНС. Чий път? – питат всички. За добро или лошо, стават бързи промени, които се оценяват различно. Но най-голямото  постижение е демократизирането на обществото. И една малка надежда, че нещата ще се оправят. Ще бъде!
10 май. Учителите за първи път обявяват ефективна стачка. Присъединиха се към националната стачка на 5700 училища от страната с основно искане: несъвършенството на Наредба №8 на МНП за заплащане труда на педагогическите кадри да се преразгледа и да се подобрят условията на труд в училищата.
През лятото на 1991 г. Колегиумът на МНП излезе с решение за премахване на длъжността „заместник директор“ и да се назначава по един „помощник-директор“ в големите училища. Назначаването на педагогическите кадри се извършва от училищни комисии.

Записал: М. Налбантов

Бележки и коментари