СОУ "Методий Драгинов"

1996-1997 учебна година

Открихме новата учебна година по тържествен начин. Искаше ни се и тя да бъде като другите, макар че кризата се обаждаше отвсякъде. Все пак започнахме с повишен дух, усети се емоционалното начало и в деня 15.IX. всички бяха много радостни и щастливи.
                От месец ноември бюджетът остана само на книга – липсваха парите. Картите за пътуване на учителите не се заплащат, октомврийските заплати се дадоха чак на 26 ноември, увеличението с 30 % ще дойде някъде след два месеца. Трудности, които изживява училището заедно с обществото като цяло.
                На 4.XII.1996 г. учителите проведоха ефективна стачка от 9:35 до 10:30 часа с искания да се изплащат навреме заплатите и да се заплащат поне 50 % от стойността на картите за пътуване с автобусите до Велинград. В този ден стачкуваха учителите в цялата страна.
                Социалното напрежение в цялата страна нараства от задълбочаващата се икономическа и политическа криза. Хиляда училища в страната през м. януари са в „дървена ваканция, в Ракитово, Костандово и Дроково удължиха зимната ваканция с още две седмици, в елитната гимназия на Велинград пускат парното отопление само по един час, в другите училища на града се връщат печките и твърдото гориво. В региона завиждат на нашето училище, което се отоплява с топлата минерална вода. Поне топлинка имаше. Останалото е като другите: нямаше никакви средства за издръжка – черните дъски се нуждаят от ремонт, сваляме двойните стъкла, за да ги поставяме на други места, топките  за часа по физкултура са скъсани, тебешира и осветлението пестим, а за учебно-технически средства, работно облекло, за екскурзии и др. вече престанахме да мислим.
На 10 срещу 11 януари започнаха вълненията в цялата страна за сваляне правителството на Жан Виденов и за предсрочни парламентарни избори. Народът вече не издържа. Ако през 1989 г. (когато започнаха промените) средната надница беше 10 лева и с нея можеше да се закупят 33 хляба, то сега е 300 лева и се купуват само 2 хляба. Към 16.I.1997 г. сравняваме: сол от 10 стотинки на 120 лева, т.е. поскъпване 1200 пъти, хляб – от 30 стотинки – на 150 лева, т.е. поскъпнал 1500 пъти; бензин от 20 стотинки на 208 лева – поскъпнал 1040 пъти; доларът стигна 950 лева, българският лев пада. Средната заплата е повишена 30 пъти.
На 19 февруари отбелязахме тържествено годишнината от обесването на Васил Левски. В училището се оформи кът с надпис: „Ти ни трябваш и днес, Апостоле!“ и действително, днес той ни е потребен. През последните два дни хлябът скочи от 150 на 450 лева, а днес изведнъж за драгиновци е 950 лева. Един камион с хляб е нападнат и разграбен в Ракитово, след обяд хиляди хора обграждат хлебозавода във Велинград и протестират срещи баснословно покачващите се цени на насъщния. От днес бензинът е 980 лева (поскъпва 4 900 пъти).
20 февруари. Деца, възрастни и старци напразно очакваха до късно вечерта да се появят камионите на хлебозавода. Хората замръкнаха без хляб. На другия ден бунтът на гладните от Драгиново и околните селища се пренесе пред хлебозавод и общината на Велинград. Незабавно се свиква общинската сесия, която обявява бедствено положение за региона. Едва привечер пристигна хлябът в Драгиново, охраняван от две полицейски коли.
Месец март 1997 г. Децата рядко се отбиват на павилиона да купуват закуски, а носят в чантите по парченце хлебец или филийка, понамазана с нещичко. Много са и тези, които не ритат топка, за да не си скъсат обувките. Ученикът Ц. Тюфекчиев от IV г глас пък предлага в часовете да се пише с молив, след което да се изтрива и отново да се пише на същите тетрадки. Училищното ръководство търси изход за оцеляване.
От 21  април започнаха да се хранят в училищния стол крайно нуждаещи се 150 деца със средства, отпуснати от фонд „Детство“ – окладът е 500 лева (75 000 на ден) до края на учебната година.
На 5 май 1997 г. от Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия (мцпмкв) се получи исканата парична сума от 750 хиляди лева за закупуване блокчета, футболни и волейболни топки.
На 25 април, ден петък срещу Великден, след продължително боледуване от рак почина Йорданка Петрова Асьова – учителка по български език и литература от 1.IX.1980 година до днес. Данчето притежаваше вътрешен плам, педагогическо дарование, чувство за отговорност. С тези качества тя спечели уважението на своите колеги, любовта на децата, благодарността на драгиновци. Поклон!
На 14 юни 1997 г. по тържествен начин в салона на читалището в присъствието на родители и гости бяха връчени дипломите на „Випуск 97“, завършващи основно образование – VIII клас.
Записал: М. Налбантов

P.S. На 14 август 1997 г. през лятната ваканция почина от кратко, но мъчително боледуване от рак началната учителка Илияна Георг. Димитрова – 41-годишна. Ще я помним винаги като човечна, общителна, пълна с красиви идеи, същевременно тиха, кротка и вежлива. С всичко това тя спечели обичта и признателността на своето семейство, колегите – учители, на всички приятели. Отиде си на големия християнски празник Успение Богородично.

Бележки и коментари