СОУ "Методий Драгинов"

1943-1944 година

 

Записано във втората летописна книга

(води се от 1941 до 1948 г.; съхранява се в Държавен архив - гр. Пазарджик)

15 IX 1943 г.:
                На 15 IX училищния звънец прикани малките деца към училището. След малко училищния двор се оживи. Бяха се насъбрали около 30-40 деца. Учителката г-жа Йорданка Комарова сама посрещаше малчуганите. В продължение на 50 дни учебните занятия се ръководеха само от г-жа Комарова.
                20 IX 1943 г.:
                На 20 IX т. г. встъпи в длъжност новоназначения учител Георги Костад. Грънчаров – редовен прогимназ. уч-л. Същия води учениците от I клас, преподава по всички предмети с изключение на коран понеже е много отвлечена наука… след няколко дни броя на учениците се увеличи.
                25 IX 1943 г.:
                На 25 IX т.г. двамата у-ли г-жа Комарова и Георги Грънчаров направиха първата обиколка из селото. Разговаряха с родителите на някои от децата. Някои от селяните посрещаха учителите не дружелюбно, като се мотивираха, че училище не им е необходимо. Целта на обиколката беше да се приканят децата, които са извън у-ще още да посетят училището.
                1 Х 1943г.:
                Училището се …………….. (открива? – бел.ред.) в първите 10 дни на мес. октомврий понеже бе посетено от много повече ученици.
                10 Х 1943 г.:
                На 10 октомврий стана една малка обиколка на селото от у-ля Георги Грънчаров. В резултат на другия ден броя на учениците в прогимназията от 11 стана на 16 ученика. Забравих да спомена, че учителския персонал се увеличи. Областният инспектор – гр. Пловдив на 4 Х 1943 год. встъпи в длъжност учителката Величка Д. Узунова от с. Каменица. Същата ръководи I отделение. След няколко дни на7 Х встъпи в длъжност учителката Елена Трендафилова от с. Лъджене. Като резултат, че има повече учители, училището доби друг вид. То поднови и увеличи своя персонал и учениците тръгнаха редовно на училище. Само IV отделение няма учител.
                16 Х 1943 г.:
                На 16 Х 943 год. се завърна учителката Динка Даскалова от гр. Търново. Същата беше там за полагане на изпит за редовна първоначална учителка за разлика от поменатите по горе учителки, които са нередовни – волноаемни.
                29 Х 1943:
                На 30 Х 1943 год. ни посети г-н Пещерския околийски училищен и-р. Тримата млади учители бяхме в особено настроение понеже не знаехме що значи „ревизия“. Ревизията мина благополучно. Не след дълго време стана един малък инцидент, който постави младия у-л г-н Грънчаров в положение на размисъл. Същия погали едно дето по лицето с десницата си въпреки, че не е педагогически, за да идва редовно на училище. В резултат дойде майка му и подкани учениците да напуснат I-клас. Това бяха мерки от страна на у-ля за да могат родителите да изпращат децата на училище. Същата постъпка бе резултатна. Учениците от I клас се увеличиха на 27 души.
                4 Х 943:
                На 4 Х 943 г. Областния И-р със заповед уволни съкрати у-ля Георги Костадинов Гръчаров понеже броя на учениците е 27 за I клас и 4 души за II клас. На любопитните читатели откриваме, че съществува и II клас. В II клас са ученици само 4 души, които изучават материала от I клас понеже през учебната 942-43 год. не е бил проведен и усвоен. Поради това, че г-н Грънчаров е съкратен, същия замина за гр. Пловдив. След няколко дни мястото се възстановява и въпросния у-л се завърна пак в Корово.
                3 XII 1943г:
                На 3.XII 943 год. учителите свикаха съвместно с родителите на децата среща в училището. Срещата бе резултатна и добре посетена.
                11 XII 1943 г.:
                По инициатива на учителите с събра сумата 1450 лв от учениците и родителите им. Същата сума се изпрати на пострадалите от бомбардировката III-та на Англо-Американците над мирните граждани на София. Последната III-та бомбардировка стана над София на 10 XII 943 г.
                14 XII 943 г.:
                Съвместно със санитарните власти у-те направиха претърсване на селото на укриващи се болни. Откриха един такъв болен.
                16 XII 943 г.:
                Учителите играха на площада в селото като българските хора бяха за показно на ългаро мохамеданите. Някои от тях са хванаха на общото хоро и играха с голямо въодошевление.
                17.I.1944 г.:
                На 10.I. стана терористично нападение над столицата ни, което направи страшно разрушение и изби много мирни граждани.
                30.III 1944 г.:
                Английските и американски самолети зачестиха своите нападения над столицата и други населени пунктове из царството, където безжалостно хвърлят разрушителни и запалителни бомби. Министерството разгласи чрез радиото, а после чрез писмени наредби, че учебните занятие се прекратяват до края на учебната година поради гореизложените причини още в края на месец януарий.
                На учителите се създаде друга работа, а също тока се задължават неотлъчно да бъдат по местата си, където да бъдат във връзка с ученици и родител, да поддържат духа в населението, да работят в народностен дух чрез сказки, утра, забави и пр. и особено много да следят за поведението и държанието на учениците.
                На последните да се заангажира времето в четене на хубави книги, в участието им в забави, утра и пр. с народностен дух. Да им се дават и уроци, като бъдат събирани от учителите на малки групи в училищата или в някои частни сгради.
                Въобще работата на учителя е най-разнообразна и народополезна. Той се поставя и в услуга на общинските, продоволствени и медицински власти.
                В селището ни почти цяла зима върлува болестта „петнист тиф“ – което даде доста заболявания. Повече от 24 случая бяха открити. Имаше и смъртни случаи. Селото бе блокирано и карантинирано. Прави се няколко пъти основно обезвъшаване от медицинските власти чрез парене.
                Накараха се селяните да измажат къщите си, да ги почистват основно, а така също да изчистят и пометат дворовете си. Учителите бяха в услуга на медицинските и санитарни власти при всяка проверка и обиколка из селото. По личен почин учителите често правеха такива обиколки за проверка на чистотата из домовете на българомохамеданите. Резултатите от тези обиколки са дори. Болестта се ограничи и селото доби приятен и приветлив вид от измазването и почистването на жилищата.
                               19.IV.1944 г.:
                Учебните занятия бяха подновени на 19.V. тъй като болестта петнис тиф бе ограничена, освен това нашето селище не се считаше за застрашено от бомбардировки.
                Учениците посещаваха нередовно, понеже пролетната работа на полето почваше пък и много от родителите на децата бяха мобилизирани, та децата трябваше да помагат.
                28.IV.944г:
                Учебната година завърши в законния срок. Беседите бяха произведени на 28 май, а годишните утра бяха определени за 1 юний.
                4.VI.944г.:
                На 4 юний след кратко утро бяха раздадени удостовереният и свидетелствата на учениците. Ученици с една и две двойки минаваха, съгласно предписанията на М.Н. Пр., а с три и повече оставаха на поправителен изпит. Пак съгласно предписанието на М.Н.ПР. учениците оставаха с успеха от първия срок и въз основа на него те оставаха или минаваха.
                През настоящата учебна година бе уволнена по болест учителката Василка Т. Джорджева и на нейно място бе назначена учителката Палагия Ас. Лазарова, която встъпи в длъжност на 30.I.944 г.


Главен учител: (подпис и печат: „Народно първоначално училище с. Корово-Пещерско“)

 

Записано в настоящата летописна книга

(започната в края на 50-те години на ХХ век)

 

От учебната 1940/1941 до 1944 год. учебните занимания в училището са се водили много нередовно. Повечето от нередовни учители, поради започване война между Съветския съюз и Германия.
До това време в училището е имало само първи (V) прогимназиален клас. През този период за класен (прогимназиален) учител е Георги  Грънчаров от с. Скребат, но Неврокопско (Гоце-Делечевско). Същия е бил с прогресивни разбирания и по-късно преместен за учител във Велинград, кв. Каменица.

Бележки и коментари