СОУ "Методий Драгинов"

1914 година

Записано в настоящата летописна книга

(започната в края на 50-те години на ХХ век)

Народното основно училище в село Корово за пръв път е отворено през 1914 г. За учител е била назначена Мара Тачева, но поради силния фанатизъм на местното население и нежеланието им да се учат, новоназначената учителка не можала да се справи с тази сериозна задача – да научи децата да четат и пишат, да смятат и разказват. Новината в селото, че се отваря ново училище, се посреща с голяма неприязън от местните чорбаджии и изтъкнати аги. За времето си те не са оценявали ролята на училището, което служи за образователно и възпитателно средство на техните деца.

Записано в първата летописна книга

(започната на 24.Х.1935г., завършена на 19.V.1940г.;
съхранява се в Държавен архив - гр. Пазарджик, Ф.176К от 1. а.е. 4)

В културно просветно отношение коровчани стоят много назад. Населението е просто, наивно и невежо. Живее патриархално и в малки низки къщурки, почти заедно с добитъка си. До 1914 година тук мощния лъч на училището не е можал да проникне. Голяма отговорност за това има незаинтересоваността на държавата от техният голям фанатизъм и тяхната черковно-училищна община, която със своето частно мухамеданско училище, дърпа в мрака населението до 1924/925 год. За пръв път народно първ. училище е било отворено през 1914 год. за учителка е била назначена Мара Тачева, която не е могла да събере повече от 7 деца само българчета и учебната година е завършила само с 5. През общо-европейската война училището е било изоставено. Тук остава да функционира Хираб частното мухамеданско училище, което се е помещавало в 2 малки джамийни стаички. Никаква покъщнина освен няколко дълги чина и малка черна дъска, никакви пособия, освен няколко стари скъсани турски книги на които децата се учили да четат, пишат и турски и как да се кланят в джамията.

                Децата насядали на тия дълги чинове и по пейки или на земята учат гласно своят урок от ходжата-учител седнал до оджака пушейки своя тютюн и направлява как и какво да учат. И нищо друго не се научава детето освен как да чете някоя молитва на изус без да знае смисала им или да се подписва само името на турски. Ходжата обаче постига своята цел с друго. Той нагажда фанатизма – любовта към всичко турско и умразата към българското. Поставен с тази цел това училище е одговаряло на тяхната традиция и е задовулявало тяхната нужда. Така свободен в избора за своето убразование този народ е бил до след войната.

Бележки и коментари